Основни данни
Иван (Ян Вацлав) Мърквичка (1856-1938)


Иван (Ян-Вацлав) МЪРКВИЧКА (1856-1938) е български художник, живописец и илюстратор, роден и израстнал в Чехия, намерил своята истинска реализация и признание в България.

Иван Мърквичка е сред най-скъпите художници на българския пазар. Той е реалистичен автор, посветил голяма част от изкуството си на българските  народни традиции - празненства, обичаи, танци, които изписва с етнографска точност.Образец в този жанр е прочутата му картина "Ръченица". Работи в областта на историческите сюжети. Пресъздава страници от историята на България. Иван Мърквичка оказва изключително въздействие върху българското изкуство и нашата живописна школа след Освобождението тръгва в определена реалистична посока под неговото влияние. Заедно с Антон Митов инициира създаването на Художествената академия - в началото кръстена Рисувално училище и става пръв директор там.

Иван (Ян-Вацлав) МЪРКВИЧКА e роден на 23 април 1856 в село Видим при Дуба Чехия.

Починал е на 16 май 1938 в Прага. Завършва Пражката академия на изобразителните изкуства (1873-1877) при Антонин Лхота и  Мюнхенската художествена академия при Ото 3айц.
Преди да дойде в България Мърквичка работи като учител в Прага и рисува портрети в духа на мюнхенската академична живопис в тъмен колорит и гладка фактура, с фина мазка: "Майка ми" (1880), "Баща ми" (1880) и др.

Мърквичка идва у нас по покана на правителството на Източна Румелия и става  учител в Пловдив през 1881 г.. Борбата за Съединението е в разгара си и Пловдив е превърнат културен и социален център. Така Мърквичка се сприятелява с Петко Славейков, Иван Славейков, Константин Величков, който дори ходи  на уроци по рисуване при него. Заедно объждат създаването на Първото рисувално училище в Пловдив.

С преместването на Мърквичка в България изкуството му  става битово , а тъмния колорит отстъпва пред цветовете на нашите традиционни облекла и носии. Мърквичка създава скици на българските селяни: "Баба Рада Гатева от с. Надежда", "Танчо Златков" (90-те г.). В Пловдив Мърквичка създава и първите си композиции с маслени бои: "Пловдивски пазар" (1883), "Сакаджии" 1887), "Пловдивски пазар" (1888), както и портретите. "Д-р П. Данчев" (1883), "Йеник сред череши" (1887) и др. През 1885 г. Източна Румелия се присъединява към България, а четири години по-късно Мърквичка се мести в София (1889). Тук той намира приятелите си от Пловдив, които са ключови фигури в България и заедно  развиват активна обществена дейност.  Създава някои от най-значителните си творби в областта на селския битов жанр - двата варианта на "Ръченица" (1894 и 1906 ), двата варианта на "Задушница" (1895 и 1899), "Обезсилен" (срещата на 90-те години).

През 1896 г. Мърквичка заедно с Константин Величков и Антон Митов основават  Държавното рисувално училище в София, и става пръв негов директор (1896-1900) По-късно институцията се прекръства на ВИИИ  (Висш института по изобразителни изкуства) "Николай Павлович", а днес Национална художествена академия. 
 

Като пръв директор на рисувалното училище Мърквичка оказва изключително влияние върху оформянето на българските млади творци. Освен това той организира с проф. Иван Шишманов, Б. Михайлов, Г. Канела и др. първото сдружение на българските художници - Дружеството за поддържане на изкуството в България (преименувано по-късно Дружество на художниците в България) през 1893. Редактира заедно с Антон Митов първото българско списание за изобразително изкуство - "Изкуство" (1895-1899).

 Мърквичка участва в развитието на почти всички живописни жанрове - битов селски жанр, портретен, исторически, пейзажен, натюрморт.. Той е също активен илюстратор, рисува монументална живопис със светски и религиозен характер в България и чужбина.
Заедно с Антон Митов участва в стенописната украса на храм-паметник "Ал. Невски" в София (1912). Мърквичка е автор на стенописните композиции: "Изкушението на Христос на планината", "Христос между книжниците и фарисеите в храма" и др. 
 

През 90-те г. рисува голям живописен исторически цикъл "Страдания за свободата на България" ("Под игото"): "В кърджалийско време" 1897), "Пресладваният въстаник" (1898), "Мъченици" 1898), "Бащина глава" 1898), "Ноктюрно на ужаса" 1898), "Хайдути" 1898) и др., както и първия образ на Паисий 1898) в бълг. живопис. Заедно с Антон Митов, Й. Обербауер и илюстри¬ра романите на Ив. Вазов "Под игото" (2 изд. 1894, 3 изд. 1896) и "Нова земя " 1896). Прави илюстрации към стихотворението на Вазов "Борът", към спомените на Х. Ковачев за Левски, към народните приказки "Педя човек - лакът брада", "Мечи син"...

През 1900 прекарва известно време в Париж и създава редица платна под влиянието на импресионизма и пленерната живопис: "Кози", "Козар, "В Осиковския балкан ", "Дървосекач", "Автопортрет на открито" (oколо 1905), "Лазарки" (1905), "Сляпа просеща циганка" (1909), "Увещаване" (1913).

През този период Мърквичка създава и високохудожествени си портрети:
"См. Салабашева" (1905), "Стоян Заимов" (1904), "Актрисата Мария Попова", "Проф. Шоурек" и др.
Мърквичка рисува и пейзажи: "Зимен пейзаж", "Пътечка около р. Ерма", "Селски пейзаж", "Борисовата градина под късния сняг" (ок. 1919), "Маково поле" (ок. (930). Заедно с Антон Митов работи декоративни платна за Земеделската банка в София, (1903), за Мавзолея в Плевен.
Участва във всички изложби на Дружеството за поддържание на изкуството в България, в много международни изложби: Париж (1900, златен медал), Сен Луи (1904, златен медал), Венеция (1908). Организира самостоятелни изложби в Пловдив (1886 и 1888 заедно с А. Митов), в Пилзен (1936 - ретроспективна), в Прага (1937 - ретроспективна).
 През 1921 г Мърквичка се завръща в Прага и живее там до смъртта си на 16 май 1938. Рисува портрети на чешки културни дейци:
"Й. Б. Фьорстер" (1930),  ,,Л. Шалоун" и др. Мърквичка прекарва ежегодно по 3-4 месеца в България, където рисува композиции из бълг. живот: "Пашкулочистачки", "Пред пазар" и др. Често пътува обратно до България, но не се задържа тук. В този период Мърквичка започва да се подписва с български букви.
 

През 1956 е устроена негова юбилейна ретроспективна изложба в София.

Той е организатор и участник в първата колективна изложба в България - в Павилиона на изящните изкуства към Първото българско земеделско-промишлено изложение (бъдещия пловдивски панаир).

През 1886 година урежда първата си самостоятелна изложба; участва и в две съвместни изложби с Антон Митов, който също е учител в гимназията.
Главният павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892); тук той се представя с макет на скулптурата „България - покровителка на земеделието и занаятите", и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив". Негов е и официалният плакат на изложението.
Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. През 1918 година е избран за дописен член на БАН.
Отначало Мърквичка се подписва на чешки, после минава на кирилица

През 2006 НХГ подреди изложбата на Мърквичка по случай 150 години от рождението му.

 

[Редактирай]