Home >> ArtPedia >> Details
Main data
Assen Popov (1895-1976)


Асен Попов е български художник – сценограф, график и живописец.

Асен Попов е сред малцината представители на сецесиона в българската живопис, преди 9 септември 1944. След преврата, той създава предимно портрети и пейзажи в реалистичен стил.
Асен Попов е известен у нас преди всичко с новаторството си в българския театрален декор. Той разрушава двумерната представа за рисувана сценография и прави някои от първите триизмерни произведения за наша сцена.

Асен ПОПОВ Русев е роден на 24 януари 1895 в с. Пордим, Плевенски окръг. Починал е на 6 март 1976 в София. През 1914 започва да учи Живопис в Художественото индустриално училище (днес НХА) при проф. Петко Клисуров, през 1920 се прехвърля в в Ленинград при проф. Осип Е. Браз. Връща се в българия и през 1922 завършва Художествената академия при проф. Никола Ганушев.

През 1925 започва работа като сценограф в театрите извън столицата. Във Варненския общински театър оформя поспновките на "Багдадския хамалин" от Ж. Льометр, "Чародейка" от Спажински, "Терез Ракен" по Емил Зола (1925). По това време конюнктурата в страната е рисуваният декор. Асен Попов се противопоставя на това и работи над създаването на обемен декор. Неговите сценографии се основават на единството на триизмерната актьорска фигура и заобикалящата я сценична среда. През 1936 прави сценография за Юилй Цезар по Шекспир, където разбива театралната площадка. Постига същото и в "Ученикът на дявола" - Фр. Молнар, 1939, Народен театър, София).

Поставяйки „Иванко” на Васил Друмев той дори премахва театралната завеса. Попов е и режисьор на този спектакъл. Експериментира с декорите най-вече на любителските сцени, където хората не са така академично настроени.

През 20-те години на ХХ век Асен Попов изоставя живописното третиране на сценичното пространство и въз-приема конструктивното решение. През 1932 е привлечен към Народния театър в Со¬фия, където развива активна сценографска дейност.
Тук постига най-интересните сценографски решения на класически сцени: "Еленово царсво" - Г. Райчев "Света Йоана"¬Б. Шоу , "Хамлет" - Шекспир (1934 и 1942), "Най-важното" - Н. И. Ев¬реинов (1936), "Пред изгрев" ("Кара Та-,нас") - Ст. Савов (1936), "Златният кинжал" - П. Апел, по японския поет Изумо (1943), "Орлеанската дева" - Фр. Шилер (1943),
Асен Попов е сценограф и на Народната опера, проявявайки живо чувство към музиката, на която търси изразителен сценографски еквивалент: "Момичето от Златния запад" - Пучини (1939), "Фиделио" - Лудвиг ван Бетховен (1941). "Орфей" - Глук (1942), "Отвличане от сарая " - Моцарт (1942), "Цигански барон " - Калман (1938). Сред сценографските оформления, създадени за оперетни постановки, с особени достойнства се отличава това към "Лизистрата" в театър "Одеон" (1940).
Прави и много постановки след 9 септември, възприемайки с лекота изискванията за социалистически реализъм.
Най-новаторски е декорът на "Млада гвардия" – по А. А. Фадеев (1947), където създава експресия, условен декор с романтично извисено пластично пресъздаване на идейното съдържание.

Асен Попов създава графики, живопис и рисунки.
Първоначално рисува сецесион, а след 9 септември, за да избегне социалистическия реализъм, започва да прави предимно пейзажи ипортрети в натуралистичен и реалистичен стил. ("Църквата в село Славяново, Плевенско", "Майка ми”, „Съпругата на художника Тодора Попова, "Баща ми", "Овчарче"). В тях са очивидни неговото живописно чувство и талант.

Негови са ликорезбите: "Погребение", "Трифон Зарезан", "Тодоровден", "При болния мъж, "Жетварка", "Орач", „Майка", „Улично момиче" (1925-1930), и многобройни портретни скици на видни български актьори в роли.
Оформя и илюстрира книги.

Пише монография за Александър Миленков, както и статии в периодичния печат.

Източници: Вера Динова-Русева, „Творческият път на Асен Попов”

[Edit]