Home >> ArtPedia >> Details
Main data
Raiкo Aleksiev (1893-1944)


Raiкo Aleksiev

 

РАЙКО АЛЕКСИЕВ е роден на 3 март 1893 г. в гр. Пазарджик. Баща му е с македонски произход, Никола Алексиев – учител. Майка му, също учителка, Стоянка Белопитова, е сестра на Тодор Белопитов, вторият секретар на Георги Бенковски от Априлското въстание, който е намерен ранен от башибозуците и е бил посечен над Златица... Бащата на Райко Алексиев завършва със стипендия за висок успех френския колеж в Солун.

Ситуацията на детството си, Райко Алексиев описва в разказа си „Майка” на бр. 539 на в. „Щастливец”, от където разбираме, че баща му, заради „широката му уста” и „неуморния му език” бил уволняван доста често и се налагало на двамата родители и шестте деца да се местят от град в град, село в село, за да се издържат.

В училищата започват и неприятностите на самия Райко, който е изключен от врачанската гимназия. Поводът е, че е нарисувал върху дъската двама от учителите си, застанали като куче и котка един срещу друг... Баща му обаче, намерил решението крайно несправедливо и завел сина си в приемната на министъра на просветата. Последният разгледал рисунките на ученика и го възстановил да завърши своето образование като дори го похвалил, че „ ще бъде измежду най-големите български художници”.

Завършва Държавното рисувателно училище по времето, когато там учат Кирил Петров, Васил Стоилов, Пенчо Георгиев, Вера Лукова, Иван Милев, Дечко Узунов, Иван Ненов, Илия Петров, Златю Бояджиев, Любомир Далчев, Иван Пенков, Заека Емануилова, Вера Недкова, Стоян Венев, Борис Иванов, Зоя Паприкова, Стоян Райнов, Борис Елисеев, Борис Коцев, Васил Бараков.

Учи рисуване като извънреден студент в Художествената академия според някои от източниците, но това по всяка вероятност е неточно: изглежда нередовно посещава някои от курсовите си часове и постепенно отпада от студент там. Знае се, че е прекарал следването си в бедност – спял е в празни вагони на гарата, рисувал си с тъмна боя чорапи на краката, за да изглежда в приличен вид. Успоредно обаче на рисуването се записва във филологическия факултет на софийски университет и го завършва като ученик на проф. Балан.

Последователно работи във вестниците “Македония”, “Зора”, “Българан”, издава вестник “Щурец”. В “Българан” работи с Александър Божинов, Димитър Подвързачов. Във в.”Македония” публикува графиката на Тодор Александров , която става емблематична за времето си.Така сред журналистите Райко Алексиев е фейлетонист и хуморист. Сред художниците – едно напредничаво явление на 20-те и 30-те години.Сред кинематографистите – също пионер, защото през 1925 г. режисьорът Райко Алексиев снима филма “Коварната принцеса Турандот”, в която самият той играе ролята на Чарли Чаплин...


През 1932 г. основава седмичния вестник “Щурец”. Райко Алексиев сам рисува повечето му карикатури, сам пише основните статии, фейлетоните и хумористичните миниатюри, като се грижи единствен и за разпространяването му (всъщност за счетоводството му помага съпругата му, която понякога и превежда някои неща от руски и френски). “Щурец” се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 г. Тиражът му от 50 хил. през всичките 12 години го държи на челно място сред родните печатни издания. Още първият брой се разграбва толкова бързо, че се налага авторът му да го допечатва.


Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев стават редовни сътрудници на “Щурец” . Точно тази страна да даде територия и на сътрудниците си, коментира Радой Ралин: „ Но неговото всеучастие не означава монополизъм – той съумява да привлече и активизира за сътрудничество писатели от ранга на Елин Пелин, Димитър Подвързачов, Тома Измирлиев... Сам Елин Пелин признава, че да напише „Аз...Ти...Той”, насърчителят и виновникът е Райко Алексиев. Той прокарваше най представителното от съветската сатира и карикатура”.


Вестникът не пропуска брой дори по време на Втората световна война. В програмата на вестника пише така: „Посрещнете с добро око вестник "Щурец", защото той носи радост в притеснения ви от неволи живот. Той ще ви разказва неуморно за безобидните жалостиви герои от градове и села… Сегиз-тогиз ще ви разказва весели истории и интриги в обществото, ще се смее заедно с вас на своите и вашите недъзи, ще се закача с политиците и политическите партии, племена, групи, крилца и опашки. А когато зърне всички ония, които смущават неговото и вашето спокойствие, свирнята му ще се превърне в освиркване, правдиво и безпристрастно освиркване, каквото заслужават много лица, факти и събития в нашия притеснен от неволи живот".


Пак в първия брой – 24 декември 1932 г. четем следния цитат от друга тогавашна газета - "Свободна реч": "Въ международните борби, които се състояха снощи в цирка "Буш" в Берлинъ, първата награда бе дадена на българина Петъръ Ферещановъ." Която вест някой си д-р Данев коментира по следния начин: "Българинътъ знае да побеждава и може да получава награда за победите си, стига някой политикъ да не се намеси!
Няколко от героите стават нарицателни: Генчо Завалията - тип на преследван от злополучията нещастник, Гуньо Гъско - глуповат, но практичен младеж, Нане-Гето - шоп одумник, Отец Тарапонтий - практичен духовник.
През май 1939 г. свързва съдбата си с младата актриса Весела Грънчарова. Раждат им се три деца - Радослав, Веселин и Александър.


Иначе Райко Алексиев е типичен представител на столичната градска бохема – притежател на “Шевролет” и на вила в “Чам кория”. Приятел на Царя, въпреки карикатурите и фейлетоните си, защото както констатират съвременниците така могат да постъпят само интелигентните ръководители на държавата, приятел на Александър Божинов, Александър Балабанов, Йордан Бадев, Андрей Николов, Данаил Крапчев .. Човек с будна политическа, гражданска и обществена съвест, не членувал в нито една партия. Членувал в “Ратник”, заедно с професор Владикин и поета Емануил Попдимитров. Участва в направата и е в ръководството на Украинско-българско дружество /през 1932 г./, заедно с Михаил Арнаудов, Елисавета Багряна, Асен Найденов, Панчо Владигеров от българска страна. „Райко имаше щедра ръка – си спомня съпругата му – Много пъти оставаше без пари в джоба, защото ги раздаваше на млади, неукрепнали още художници и хора на перото, притиснати от недоимъка, подобно на него от младежките му години.”
 

Като дългогодишен председател на Съюза на дружествата на художниците Райко Алексиев организира подпомагането на бедстващите си колеги, останали без покрив. Той издейства от Министерството на финансите сумата от 2 млн. лв., която спасява от гладна смърт семействата на много нещатни художници, евакуирани в различни села на страната. В процеса срещу Вапцаров и Антон Иванов, Райко Алексиев използва целия си авторитет за да спаси колегата си Стоян Сотиров, също подсъдим. Защищава художниците с еврейски произход от унижения и изселване, не ги спира от прояви в обществения и творчески живот...


... В броя от 25 август 1944 г. на вестник “Щурец” Райко Алексиев публикува своя „Азбучник”. В него срещу буквата “Б” пише: “България - математическо уравнение с много неизвестни в миналото и много неизвестни в бъдещето.”
Преди навлизане на съветската армия в България, е спокоен:„Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва”. Но е арестуван и починал вследствие на побоите.


След 114 дни, на 12 март 1945, в 9 часа и 10 минути се открива първото заседание на Шести състав на Народния съд. Дело №6 е делото на интелектуалците. Те са 101 – художници, писатели, журналисти. Сред тях са вече мъртвите Данаил Крапчев, Йордан Бадев, Райко Алексиев. Свидетелите са 145 техни колеги. Никой от тях не е отказал да свидетелства.
Крум Кюлявков: „За Райко Алексиев, сега вече покойник. В 1941, като се върнах аз от Съветска Русия, той ме извика за сътрудник, като си въобразяваше, че Германия и Русия ще вървят заедно. Казах му, че мога да бъда сътрудник, ако не пише нищо против Съветския съюз. Той ми даде такова обещание и аз започнах да му сътруднича. Като започна войната със Съветския съюз, той обърна политиката си на 180 градуса. Не ме приемаше в къщата си и започна да дава карикатури, вредни за Съветския съюз - и, да извинявате за израза, да пише: „Се се се ре“


Александър Жендов: „Аз бях подпредседател на Съюза, а Райко Алексиев - председател. Той беше избиран три пъти от антифашистките среди за председател на Съюза. В своята дейност не само е толерирал, но въобще е забранявал всякакво гонение на комунистите в Съюза. Застъпвал се е за интернирани и арестувани другари. Явявал се е да свидетелства на процеси. Въобще поведението му в Съюза е било антифашистко. „Щурец“ не съм следил редовно. Вестника имате и от моите показания няма нужда. Материалното му положение беше бляскаво. При големия тираж на вестника имаше редовен доход от 150 хиляди лева. Този доход е само от вестника.“


Илия Бешков : „Божинов не е водил политическа агитация за председателското място в Съюза на художниците. Преди всичко в конгреса изборът не се постави на политическа база. Божинов бе поддържан от „Родно изкуство“, от Дружеството и други хора, които смятаха, че Съюзът трябва да попадне в сериозни ръце, а не в такива като Райко Алексиев, комуто оспорвахме качествата на художник и т.н.


Заедно с Райко Алексиев са осъдени Змей Горянин, Фани Попова, Йордан Стубел, Димитър Симидов, Георги Каназирски, Борис Маковски, карикатуристите Константин Каменов, Александър Божинов и Александър Добринов, журналистите Христо Бръзицов, Кръстьо Велянов, Атанас Дамянов и Стефан Дамянов, Стефан Танев, Матей Бончев - Бръшлян, д-р Петър Джидров, Димитър Гаврийски, професорите Стефан Консулов, Георги П. Генов, литературният историк проф. Михаил Арнаудов, пловдивския режисьор Иван Иванов и директорът на Народната библиотека Райчо Райчев, Йордан Мечкаров, проф. Георги Генов, Димитър Талев…
Заедно с Райко Алексиев, без съд и присъда, са убити Данаил Крапчев, Йордан Бадев,Ненчо Илиев – Сириус, Тодор Кожухаров – Щабскапитан Копейкин или Федя Чьорни, Константин Гиндев, Борис Руменов, професор Любомир Владикин...
В Богданов дол, Куциян, Росица, “Св. Врач”, Белене, Дупница се озовават писателите Димитър Талев, Славчо Красински, Чавдар Мутафов, Павел Спасов, Звезделин Цонев, Йордан Вълчев, художниците Александър Божинов, Александър Добринов, Константин Каменов...


Според литературоведа Вихрен Чернокожев, значението на Райко Алексиев е в това, че „Истината е малко по-друга: той пръв разкри в карикатурите си единосъщия корен на комунизма и фашизма - това не можаха да му простят...”
След 10 ноември 1989 г. на негово име е кръстена улица и една от галериите на Съюза на българските художници, тази на ул. „Раковски” №125. По спомени на съпругата на художника, той е издействал това помещение за своите колеги.

 

[Edit]