Основни данни
Елиезер Алшех (1908 - 1983)


Елиезер Алшех

Елиезер АЛШЕХ, (1908- 1983) е художник, живописец.
 

Елиезер Алшех е сред най-уникалните наши живописци творили след Втората Световна война. Експресионистичният му стил и богатото му на инвенции изкуство го определят като един от модерните български художници на ХХ век, коментира изкуствоведът Румяна Константинова.
В портретите Елиезер Алшех търси експресивността на лицата посредством баграта. Пейзажите и цветята са синтезирани и формите им изглеждат монументални.

Елиезер Натан Алшех е роден на 12. ноември 1908, Видин. Завършва (1933) Живопис в Държавната академия на изящните изкуства, Мюнхен, при К. Каспар и графика при проф. А. Шинерер. Пребивава една година в Белгия, посещава и худ. галерии в Германия, Франция, Испания и Португалия. и през 1934 г. се завръща в България. Тук прави първата си самостоятелна изложба, намира общи теми за творчество и размисъл с творците от Дружеството на новите художници.
През 1935-1936 посещава Гърция, Турция, Италия, Тунис, Алжир, Палестина и донася пейзажи, портрети, рисунки в черно и акварелни скици.
През 1936 г. Елиезер Алшех пътува до Палестина и с творбите, нарисувани там, прави самостоятелна изложба в Белград, която се радва на голям успех. Показва свои творби в Есенния салон и Пти пале в Париж.
След това заминава за Венеция. От този период са "Канале Гранде" и още няколко картини в Националната художествена галерия.
Алшех се връща в България през 1938 г., малко преди началото на Втората световна война, но е пратен в еврейски трудови лагери, където прекарва три години. В разгара на войната творчеството му е обявено за формалистично.
Емигрира в края на 40-те години. Една година живее и твори в Милано и Венеция, а през 1951 г. се установява в Буенос Айрес, където остава до края на живота си.
Елиезер Алшех организира първата си изложба там през 1953 г. През 1956 г. участва в 45-тото издание на Националния салон на пластичните изкуства, на който печели трета награда в категория "рисунка". Междувременно се представя в групови изложби заедно с аржентински художници.
През 1958 г. Алшех започва да преподава в Държавното училище за изобразително изкуство, продължава да печели награди. Твори във всички жанрове на живописта, но най-запомнящи са успехите му в пейзажа.
През 1975 г. Елиезер Алшех получава покана от Съюза на българските художници да направи в родината си самостоятелна изложба с творби, рисувани в Аржентина. По-голямата част от тях стават собственост на Националната художествена галерия.
Алшех умира през 1983 г. През 1990 г. Музеят на съвременното изкуство в Буенос Айрес организира изложба в негова памет. През 2000 г. музеят "Сивори" също го почита със самостоятелна изложба.
През 1995 г. в България е издадена антология на художника, съставена от съпругата му Бронка Гюрова-Алшех и Ружа Маринска. Тя е написана на български и на испански, а Алшех е представен с двете си родини - България и Аржентина.

Творби: "Градски пейзаж" Анверс (1934, НХГ, „Ерусалим" (1937), ,Лодки" (1937), „Венеция" (1939, НХГ, "Жътва" (1947), „Калий" (1947, НХГ) и др. Елиезер Алшех устройва три самостоятелни изложби в София (1934, 1976 и 1975) и няколко в чужбина – Белград 1936 и пет в Буенос Айрес (1952, 1953, две 1954 и 1960). През 1954 напуска България и се установява в Аржентина. Преподавател по живопис в Държавното училище за изобразителни изкуства „Мануел Белграно” в Буенос Айрес (1958-1973)


 

[Редактирай]