Основни данни
Салвадор Дали (1904- 1989)


Салвадор Дали

Салвадор Дали е роден в 8:45 ч. на 11 май 1904 г. във Фигерас, Каталония, Испания, в семейството на преуспяващ нотариус. Фигерас е селскостопанско градче, намиращо се в подножието на Пиренеите, на 16 мили от френската граница. Дали прекарва детството си там и в лятната къща на семейството, в крайбрежното рибарско селце Кадакес. В Кадакес е първото му студио, построено от неговите родители. След време заедно със съпругата си Гала си построяват къща в близкото градче Порт Лигат. Много от творбите на Дали отразяват любовта му към тази част на Испания.
Дали получава първоначалното си художествено образование в Общинското художествено училище. През 1917 г. бащата на Дали прави изложба на рисунките му с въглен в техния дом. През 1919 г. Дали прави своята първа публична изложба в общинския театър във Фигерас. През 1921 г. майка му почива от рак, а баща му се жени за неговата леля.
През 1922 г. Салвадор Дали се мести в Мадрид, където учи в Академията по изящни изкуства "Сан Фернандо". Там той веднага става известен с ексцентричния си външен вид: дълга коса, бакенбарди, облекло в стил 19 век. Привличат внимание и неговите експерименти в кубизма, въпреки че той не разбира напълно това движение поради оскъдната информация и липсата на кубисти в Мадрид по това време. Дали експериментира също и в областта на дадаизма, което се отразява на цялото му по-късно творчество. Става близък приятел с Федерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел. През 1924 г. е затворен за 35 дни в Жирона по обвинение в подривна анархистична дейност. През 1925 г. прави самостоятелна изложба в Барселона, която привлича общественото внимание и получава противоречиви отзиви. През 1926 г. е изгонен от Академията малко преди последните си изпити заради изявление, че никой от факултета не е компетентен да го изпитва. През същата година посещава за пръв път Париж, където се запознава с кумира си Пабло Пикасо.
През 1927 г. е призован за 9-месечна военна служба. Занимава се с театрална декорация, включително на "Мариана Пенид" от Лорка. Често е посещаван от Миро, който го убеждава да се установи в Париж. Сътрудничи на списания за изкуство.
През 1928 г. е второто посещение на Дали в Париж. Миро го въвежда в кръговете на модерните художнически течения и сюрреалистите. Заедно с Луис Монтаня и Себастия Гаш публикува в Мадрид "Жълтият манифест" (Manifest Groc). Участва в Международната художествена изложба в Института Карнеги в Питсбърг, Пенсилвания, където представя известната си творба “Кошница хляб” (която е откупена). Прави поредица колажи, в които се чувства влиянието на Пикасо, Миро, Хуан Гри, Макс Ернст, Ханс Арп и други съвременници.
1929 г. е много важна в живота на Дали. Той среща Гала Елюар и съпруга ѝ, френския поет Пол Елюар, през лятото в Кадакес. Тя става негова любовница и муза, а по-късно и съпруга. Същата година съвместно с Луис Бунюел пише сценария на късометражния филм "Андалуското куче" ("Un chien andalou"). Премиерата на филма е във филмовото студио Ursulines в Париж и преминава "между скандала и сензацията". Има изложби в Цюрих. Заради връзката си с Гала се скарва с баща си и е изгонен от своя дом. През тази година официално е приет в кръга на сюрреалистите в парижкия квартал Монпарнас.
През 1934 г. за пръв път излага с групата на сюрреалистите картината си "Персистенция на паметта" в галерията на Жулиен Леви в Ню Йорк. Пише сценария "Бабауо", който никога не е филмиран. Галеристът Жулиен Леви организира първата самостоятелна изложба на Дали в Ню Йорк през 1933 г. През 1934 г. сключва граждански брак с 10 години по-възрастната от него Гала, с която живеят заедно от 1929 г. Картината му "Енигмата на Вилхелм Тел" обижда средите на сюрреалистите и води до конфликт с Андре Бретон. Изключен е от сюрреалистичния кръг, но запазва контактите си с него. Прави първа самостоятелна изложба в Лондон (в галерията "Цвемер").
1936 г. – Дали изнася лекция на Международната сюрреалистична изложба в Лондон, облечен във водолазен костюм. В Испания избухва гражданска война и той напуска страната. Сключва контракт с английския колекционер Едуард Джеймс, който го субсидира през следващите няколко години. През декември се появява на корицата на списание "Таймс". Рисува "Есенен канибализъм” и "Мека конструкция с варен боб: предчувствие за Гражданската война".
През 1938 г. писателят Стефан Цвайг го запознава с болния Зигмунд Фройд в Лондон. В същия период скъсва с движението на сюрреалистите.През 1940 г. Втората световна война обхваща Европа. Дали и Гала напускат Франция малко преди нацистката инвазия и заминават за САЩ, където живеят през следващите 8 години. През 1942 г. Дали публикува своята романизирана автобиография, озаглавена “Тайният живот на Салвадор Дали”. През 1943 г. прави своята първа колекция бижута за дук Де Вердура. През 1946 г. работи с Уолт Дисни върху проект за анимационен филм, озаглавен "Дестино", който е реализиран 57 години по - късно. В същата година илюстрира Дон Кихот и Макбет и прави декори за филма на Алфред Хичкок “Омагьосан”. През 1950 г. излага "Изкушението на Свети Антоний” в Института "Карнеги" в Питсбърг.
1951 г. – Пише "Мистичен манифест", за да обясни своя ядрен мистицизъм.
1958 г. – Дали и Гала сключват нов, този път църковен брак, в Жирона, Испания.
1960 г. - Започва работа върху Театъра-музей "Гала Салвадор Дали" във Фигерас. Това е неговият най-голям самостоятелен проект, който запълва по-голямата част от времето и енергията му до 1974 г.
1964 г. – Салвадор Дали е награден с едно от най-големите отличия в Испания – Големия кръст на Св. Изабела. Публикува “Дневникът на един гений”, продължение на автобиографията му.
1965 г. – Създава своята първа значима скулптура – "Бюст на Данте".Прави поредица илюстрации за ново издание на библията. Рисува “Апотеозът на долара” и публикува “Отворено писмо до Салвадор Дали”. Прави изложба в Галерията за модерно изкуство в Колумбовия фонтан, Ню Йорк – голяма ретроспектива, включваща 370 творби, включително цялата колекция на Рейнолдс Морз. Следват изложби в редица световни галерии.
1979 г. – Става член на Френската академия на изящните изкуства. Прави голяма ретроспективна изложба в центъра "Жорж Помпиду" в Париж.
1982 г. испанският крал Хуан Карлос удостоява Дали с титлата Маркиз на Пубол.
На 10 юни 1982 г. съпругата му Гала почива и Дали губи до голяма степен желанието си за живот. През 1984 г. в спалнята му в замъка Пубол избухва пожар при неизяснени обстоятелства, но Дали е спасен, макар и с тежки изгаряния, и се завръща във Фигерас.
Умира в родния си град на 23 януари 1989 г. от сърдечна недостатъчност. Погребан е в криптата на своя театър-музей във Фигерас.
На негово име е кръстен астероидът 2919 Dali (открит през 1981 г.).
 

 

 

[Редактирай]