Home >> ArtPedia >> Details
Main data
Ivan Nenov (1902-1997)


Ivan Nenov

Иван Ненов /1902-1997/ е художник, живописец, керамик и график. Оставя шедьоври във всички техники и жанрове, в които работи.

Иван Ненов безспорно е един от най-големите ни художници. Той е част от културата на Европа. Живописта му е ясна и бистра, с перфектна композиция, в която женският образ става монументален, а духовните състояния на жената отекват в тоналността картината и в нейната стилистика. Иван Ненов борави с лекота с всички модни за времето си течения – посткубизъм, футуризъм и пр, но живописта му запазва своята хуманност, чистота и прозрачност независимо от стиловете, през които преминава.

Иван Василев НЕНОВ е роден на 17 май 1902, София. През 1925 завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов. Член на Дружеството на новите художници. Първите му работи са портрети "Автопортрет" (1925), "Екатерина Савова" (1927), ,"Лора" (1929).

Пътува и живее за кратко в Италия (1932, 1936 и 1938), където усвоява живописната техника „ала прима” и се научава да прави грунд, който запазва лекотата на картината. Виж рецептата на Иван Ненов за това в Любопитни факти. Експериментира в духа на посткубистичната живопис, но стоплена от неговото  лично виждане: "Писмо" (1935), "Утрина" (1936, НХГ), "На прозореца" (1940, HXГ)."Прегръдка" (1932), "Венеция" (1933), "Натюрморт" (1936), "Жена, която се съблича" (1936, НХГ), "Балкон с канарче" (1937), "Делфиниум" (1938, НХГ), "На прозореца" (1940, НХГ), "Рибар кърпи мрежа" (1945, НХГ).
Иван Ненов се интересува живо от най-новите арт движения в изкуството.
„Още през 1932 г. кубизмът, сюрреализмът бяха отдавна отшумели,  имаше остри статии срещу тях в Италия, а днес тук продължават да ги имитират! – критикува той съвременнитото българско изкуство през 90-те.

Създава много картини от морето, завършени като композиция, колорит и синтез на форми: "Край морето" (1943, НХГ), "Момиче с риби" (1946), "Композиция" (1946), "Рибари с мрежи" (1946), "Созополски прозорец" (1958), "Тераса в Созопол" (1969, НХГ), и др.

Иван Ненов оставя шедьоври в керамиката, приложните изкуства, мозайката и малката пластика. Получава бронзов медал на триеналето на приложните изкуства в Милано (1936).
Преподава в Художествената академия като доцент по Обща декорация (1945-1947), основава и ръководи Ателието по мозайка в академията (1947-1950).

Създава декоративни съдове, малки пластики от теракота или глазиран шамот, в които образът на жената отново се появява:

"Кана-гълъб" (1955), "Керамична пластика" (1968), "Скулптура" (1972), "Посвещение" (1974), и др. Участва в представянията на малката пластика в чужбина, пише статии за изобразително изкуство.

Участвува в много ОХИ на приложните изкуства, главно в отдела по керамика. 

Открива две последни самостоятелни изложби за своя деветдесет и пети рожден ден в галерия "Александър" и в СГХГ през 1997. Малко преди да почине, на 95 години, Иван Ненов, се обръща към младите художници, които се борят за привилегии, напомняйки им, че авангардистът трябва да е винаги в опозиция:
"Как авангардизмът ще бъде поощряван? Какъв авангардизъм е той, ако е поощряван?"

Негови творби притежават НХГ, СГХГ, галерии в страната и чужбина, както и много частни колекции в Италия Франция, ФРГ, Япония, САЩ, Гърция и др.

Награди: бронзов медал на триеналето на приложните изкуства в Милано (1936),
златен знак от СБХ за картината "Край морето" (1943); ордени "Кирил и Методий" - II ст. (1960) и І ст. (1963), "Червено знаме на труда" (1963), "Г. Димитров" (1982); награди от СБХ: за цялостно представяне - керамика (1968), за самостоятелната му изложба (1975), с наградата за живопис "Вл. Димитров Майстора" (1977)

"... Независимо какво рисува Иван Ненов - натюрморт, пейзаж, портрет или композиция - във свичко той търси и решава пластичния проблем както като връзка и взаимозависимост на формата с нейната същностна проява - съдържанието, така и на съдържанието като материализирани пластични стойности, като един цялостен и органичен духовен свят. Всяка негова творба е отиване към поетичната и пластичната структура на нещата, развити в едно пространство, което е колкото архитектонично, толкова и чувство за връзката между предметите, природата и човека в едно цяло, при което изразът на нещата, на единичното се разкриват в безкрайно много и неоясними измерения."
Светлин Русев
 

[Edit]