Основни данни
Любомир Далчев (1902-2002)


 Любомир Далчев е български художник, скулптор, един от най-значимите наши творци в областта на пластичвните  изкуства. Фигурите му са силни, пълни с живот, често експресивни и драматични.

Изкустоведите разделят творчеството на  Любомир Далчев на два периода - преди и след 1960 г. В началото изгражда формата чрез изпъкналост на обемите, след това използва и вдлъбнатостта като средство за постигане на по-голяма експресия. През 1976 г. напуска България е се установява в САЩ, където прави успешни изложби и живее от изкуството си. В писма до българските медии след 10 ноември 1989 Далчев моли да бъдат разрушени някои от неговите паметници, твърдейки, че е бил притиснат от властта да отстъпи от художествените си принципи.

Любомир Христов ДАЛЧЕВ е роден на 27 декември 1902 в Солун. Починал е през 2002 в САЩ. Завършва живопис (1926) в Художествената академия, София, при проф. Никола Маринов и скулптура в Римската академия (1928). Специализира пластична анатомия в Париж (1929). След завръщането си в България активно се включва в художествення живот на страната. Член е на Дружеството на новите художници.

До 1933 Далчев рисува живопис. Създава портрети и фигурални композиции (почти всички унищожени при бомбардировките над София, (1944): "Автопортрет", "Пиета"и др.
Първата самостоятелна изложба на Далчев е с рисунки по пластична анатомия през 1933 г. Излага и скулптурни творби и след това чак до 1980  работи изключително скулптура. Той изхожда от пластичните традиции на българската дърворезба. Произведенията му се налагат с усет за монументалност, движение и способност за разкриване психологията на човека. До 1944 темите са голи тела, портрети и исторически композиции.
После реди скулптурни експозиции в в Будапеща, Скопие, Охрид и Прилеп (1964), Москва (1968), Петербург, Одеса и Баку.
Преподава в академията – първо по пластична анатомия, а по-късно моделиране. През 1955 вече е професор, ръководител на ателието по монументална скулптура. Сред най-известните му творби от този период е релефа на Паметника на Съветската Армия в София (1950-1953, бронз). Паметникът има четири релефа, създадени от четирима от най-добрите скулптори на времето. Тук произвдедението на Далчев изпъква ясно пред останалите и ги засенчва с истинската експресивност на фигурите.
Работи във всички видове и жанрове на монументалната скулптура и малка пластика. Прави над 50 фигури за Съдебната палата в София, капители в ЦУМ, орнаментални композиции за БНБ, църквата „Св. Никола”, картуши за Софийския университет и за Съдебната палата в Русе. Материалите са камък, бронз, дърво, кован мед, керамика.
Творбите му възпроизвеждат съвременни и исторически сюжети, теми от революционните борби и актуални политически събития: "Порт Сайд", "Линч", цикъл "Децата на Виетнам")

След 1960 г. фигурите му стават още по-експресивни, пълни с напрежение. Изгражда формата не само с изпъкнали обемни маси както в творби от предишния период, но и с вдлъбване на обемпте. Наред с голямото количество малка пластика изгражда фигурата "Бунт" (1960), която през 1963 е заклеймена като формалистка и става една от причините за това Далчев да напусне завинаги родината си. Сред най-известните произведения от втория период на Далчев са са "Самуиловите войници" в градинката зад Централния военен клуб, пловдивският мемориал на Братската могила, паметникът на Коперник във Варна.

През 1979 г. Далчев прави изложба във Виена. Заминава със съпругата си Ана, която също е скулптор, сина си Любомир Далчев и Петър Атанасов, който е техен помощник и шофьор (а според мнозина и по-близък на Ана). Далчев подарява цялата изложба на родината си, но това е прощален подарък – той никога повече не се завръща. Заминават за САЩ, прекарват 10 г. в Кливланд, щата Охайо, после - Съни Вали, в околностите на Сан Франциско.
Любомир Далчев прави две изключително успешни изложби в Кливланд, всичко е откупено, включително и от Джордж Буш, токагава президент на САЩ, който има пластики на Далчев в дома си. В Сан Франциско Далчев се връща към живописта. Създава около 3000 картини акварел и графика, пише мемоари.
В писма до вестниците моли да бъдат разрушени неговите монументални произведения у нас – Братската могила в Пловдив, Паметника на Съветската армия в София.
Далчев почина през юли 2002 г. в САЩ малко преди да навърши 100 години, без да се прости с родината си.

Награден с ордените "Народна репубника България" – ІІ ст. (1959) "Кирил и Методий" - І ст. (1963). Лауреат на Димитровска награда (1971 ). 
 

Произведения на Любомир Далчев:
"Пробуждане", "Движение", "Тоалет" (1934, НХГ) и др.; портрети на съвременници: "Майка ми" (1934),
"Д-р Натева-Узунова" (1935), ”Активистката Ружа Делчева" (1939), "Нина" (1938) и др.; големите фигурни композиции за Съдебната палата” в София (над 55 фигури от бронз, 1937-1942), за Съдебната палата в Русе (камък 1939-1940), фигури за места , "Паметник на загиналите през войните" и чешма в Дряново (1942-1944, камък). Между по-значителните творби през периода (1944-1960) са: паркови фигури и композиции в София, Пловдив, Варна, Русе; "Орфей" - фигура в лятното кино в "Златни пясъци" (1956, цветна Kepaмика); паметницн: "Гоце Делчев" - Скопие (бронз, 1947), "Васил Левски" В. Търново (1948, камък), във Bapнa - увенчаващата композиция на паметника на "Братската. Могила" (1959, камък), композицията "Октомврн" по pисунка на Б. Ангелушев - от "Памеmника на Съветската армия" в Ссфия (1950-1953, бронз); керамичен релеф върху фасадата на Летния театър Варна (1966), керамична фигура "Плодородие" пред хотел "Варна" Варна (1962).
Композицията "Кирил и Методий" (1966, камък и метал – Пушкински музей, Москва) и циклите "Съвременници", "Хора от моето детство", "Баща", "Децата на Виетнам. Реализира много фигури и композиции над естествена големина: "Поп Богомил" (каменина), "Майка", "Гостенка", "Големият и малкият Любомир"всички теракота, "Семейство" - Жилищен комплекс "Дружба", София (ковано олово, 1968), "Пиета" (1968, бронз, ХГ - Баку), "Коперник" (1969, кована мед, Планетариума, Варна), "Орфей и Родопа" (1970, кована мед, Смолян), паметник "Ленин" (1970, Пловдив), "Паметник на загиналите антифашисти", мемоариален комплекс "Братска могuла" в Пловдив (1967-1974, композиции от камък и метал с арх. Вл. Рангелов, арх. Л. Шинков и колектив скулптори, "Паметник на трите поколения" в Перущица (1976, с колектив) и др.
 

[Редактирай]