Основни данни
Илия Петров (1903-1975)


Илия Петров

Илия Петров е български художник, един от най-големите наши живописци. Макар и да работи в стила на художниците от 17ти век, той създава едно първокласно изкуство.

Неговата живопис е от световна класа. 300 години опит в цветовете – от Византия до Веласкес е събран в неговите картини.С огромна ерудиция той съчетава Тициановата мекота и прозирност на багрите, сребристите тонове на Веласкес, студената розова плът на Рубенс и създава женски портрети и голи тела, които са постижение не само за българското изкуство. Сложни оттенъци на зеленикавото и синкавото, работи с велатури и сложни техники така че, дори днес, 50 години след създаването им картините му изглеждат все едно не са засъхнали. Живописта на Илия Петров е почти невъзможна за реппродуциране и снимките, които се публикуват навсякъде не представят истинското му изящество и майсторство.
Художествената гимназия в София носи неговото име.


Илия Николаев ПЕТРОВ е роден на 9 юли 1903 в Разград. Починал е на 18 май 1975 в София.
През 1926 завършва Живопис в Художествената академия в София, при проф. Никола Маринов. Печели конкурс и през 1926 заминава на специализация в Мюнхен. До 1928 посещава частното училище на Хайнрих Ман и се учи от майстори на световната живопис.
Учител по рисуване (1928 - 1940) в 13-а прогимназия в пролетарския квартал "Ючбунар", София. От 1940 е преподавател, от 1946 - извънреден професор и от 1957 до 1968 - професор по живопис в Художествената академия, София; декан на Факултета за изящни изкуства (1957-1962) и ректор (l965-1968) на академията, а от 1972 става академик. /Енциклопедия на БАН/
Първите му прояви - "Гъдулар" (1927, НХГ), "Боримечката" (1927, НХГ), "Портрет на Вл. Димитров - Майстора" (1929, НХГ), са в характерни са за атмосферата на 20-те години. Постепенно неговата живописна система се усложнява и обогатява.
Портрети: "Портрет на Никола Маринов" (1926), "Портрет на руснак" (1929, Народен музей, Казанлък), "Автопортрет" (1932, НХГ), "Портрет на Веса Тузсузова" (1932, НХГ), "Портрет на художника Соломон Бенун" (1938, НХГ), "Дамски портрет" (1941,НХГ), "Портрет на Светла Ракитин" (1941, НХГ), "Портрет на момченце" (1942, НХГ), "Испанка" (1945, НХГ), "Портрет на Кирил Петров" (1946, НХГ), "Дамски портрет" (1951), "Автопортрет" (1967, НХГ), ,,Портрет на Дора Габе" (1968), "Портрет на Никола Мирчев" (1972, НХГ) и др.
Създава исторически картини: "Аспаруховата конница" (1936), "Аспарух" (1941, НХГ), "Климент Охридски сред народа" (1941), "Паисий Хилендарски" (1941) и др. се появяват като етапи в неговото творчество.

Участвува в изложбите на дружество "Родно изкуство",а по-късно става член на Дружеството на независимите художници и Дружеството на новите художници.
След 9 септември се оказва на страната на властта и взема дейно участие в ръководството на СБХ и е негов главен секретар (1949-1951 и 1957-1959). Прави стенописния фриз "Девети септември 1944" във фоайето на софийския кинотеатър "Димитър Благоев" (1946), фризът "Из борбите на партията в Габровския край" в Партийния дом, Габрово (1963). участва му в работата по "Паметника на Съветската армия" в София.
Започва да работи произведенията с историко-революционна тематика: "Партизани в акция" (1974, НХГ), "Пред разстрел" (1954, НХГ), "Партизанска песен" (1959, НХГ), "Вестителят" (1963, НХГ) и др.От това време са композициите "Рибари" (1948, НХГ), "Рибарски жени" (1948) и, но истинската му виртуозност проличава в голите тела, където той остава един от най-големите ни майстори. Сред най-известните от тях са "Голо тяло - жена с огледало" (1937, НХГ), "Голо тяло" (1941, НХГ) и др.

Особено място в творчеството на Илия Петров имат графичните серии "Испания" (1939) и "Септември 1923" (1940) - респектиращи с експресивния си език. Оставя огромно количество рисунки - портретни скици, рисунки на животни, някои от които и до днес не са показвани пред публика. В тях правят впечатление острата му наблюдателност и експресивен език.
Саздава илюстрациите за "На повратки в село" от Н. Марангозов (1940-1942), "Ден последен" от Стоян Загорчинов (1948), "Майстор Манол" от Асен Разцветников, "Записки по българските въстания" от Захари Стоянов (1955) и др.

Прави няколко опита в скулптурата: „Фигура" (1939), "Кариатида" (1940), "Релеф" (1939), ,.Грижа" (1971).
стенописът "Завръщането на Ивайло във Велико Търново" в библиотеката-музей Велико Търново" (1961).

Излага във всички ОХИ и в много изложби в чужбина. През 1969 КИК и СБХ уреждат първата самостоятелна. юбилейна за Петров изложба в София. посмъртна изложба, 1979. Негови творби притежават НХГ, СГХГ, ХГ в Пловдив, Плевен, Варна, Бургас, Русе, Шумен, В. Търново, Казанлък и др. в страната, Музеят "А. С. Пушкин" в Москва и др. сбирки в чужбина.

Лауреат на Димитровска награда (1951, 1959, 1970). Награден с ордените ,,9 септември 1944" ., "Народна република България" - I ст. (1959), "Кирил и Методий" – І степен, "Георги Димитров" и др. Художествената гимназия в София носи неговото име.

Литература: Св. Босилков. Илия Петров. С. 1955: Ат. Божков, Илия Петров, с.. 1972; .
 


 

 
 

[Редактирай]