Основни данни
Иван Ангелов (1864-1924)


Иван Ангелов (1864-1924) е български художник, живописец.

Иван Ангелов е сред първите и най-дългогодишни преподаватели в Художествената акдемия в София. Въвежда рисуването с въглен и оставя следа в много поколения наши живописци.
Като художник той живее с проблемите на българския селянин, обича го и му съчувства за неговата безпомощност пред природните стихии. По това той може да бъде причислен към реализма в изкуството. Създава образи на девойки – жетварки и розоберачки, селски деца.
Палитрата му е богата и изразителна.

Иван АНГЕЛОВ Стоянов е роден на 18 април 1864 в село Бреница, Врачански окръг. Починал е на 4 август 1924 в София. Завършва гимназия в Загреб и Осиек (Австрия). През 1881 започва да учи Художественото приложно училище в Мюнхен. След година (1882) се прехвърля в Кралската Баварска академия на изящните изкуства в Мюнхен. Ангелов учи при проф. Карл Пилоти, известен като представител на академизма в немската живопис. След завършване (1886) на академията се завръща в България. Работи като учител във Варна и в София. Прави първата си самостоятелна изложба през 1887, която има огромен успех. Всъщност това е изобщо втората изложба в следосвобожденска България (Първата е на Иван Димитров). През 1888-89 заминава за Рим, където отново учи живопис. Връща се в България и работи като учител в Пловдив, Сливен и София. През 1900 става преподавател в Рисувалното училище. Когато през 1921 г. училището е превърнато в Художествена академия Ангелов става там професор и работи като такъв до края на дните си. Преподава Живопис и Рисуване, въвежда рисуването с въглен.
Работи с лекота, оставя много картини, участва в почти всички изложби. Картините му „Жътва” и „Жътварка” са приети с възторг от специалистите през 1892 на Пловдивското изложение. Там Ангелов печели Златен медал с тях. Участва в Първата изложба на Дружеството заподдържане на изкуството в България (1894), І Южнославянска изложба в Белград (1904), Втора южнославянска изложба в София (1906), Международната изложба в Лондон (1907), Изложбата на Дружеството на италианските художници (Флоренция, 1907), българската изложба във Виена (1922), Юбилейната изложба на Рисувалното училище (1921).
По-известни произведения: „Бог дал, бог взел” (1903), „Буря в сърцето на небето” (1905), „Веячка на боб” (1919), „Розоберачка”, (1921), „Косач” (1924), „Пейзаж от Сливница” (1888, НХГ), „Ливада” (1912, НХГ).
Негови картини се намират в НХГ, Пловидвската художествена галерия и у частни лица.

 

[Редактирай]