Основни данни
Недко Солаков (1957)


Недко Солаков

На снимката Недко Солаков, Това също съм аз, 1996

Недко Солаков е български артист - художник, авангардист и колекционер на съвременно изкуство.
 

Недко Солаков е вероятно най-популярният български артист извън границите на страната. Работи в областта на рисунката, видеоарт, пърформанс и др. съвременни медии.

Докато на Запад е известен предимно като артист и концептуалист у нас повече се набляга на факта, че е единственият български художник, който след 10 ноември си признава факта, че е сътрудничил на бившата Дъжавна сигурност, превръщайки този факт в произведение на изкуството. Следва скандално събрание в СБХ. Тогава всъщност започва и истинската му кариера, и „творческо отприщване”.

Недко Солаков е роден през 1957 в Червен Бряг. Завършва Стенопис в Художествена академия София през 1981 г. (при проф. Мито Гановски). В периода 85-86 г. следва в Националния институт за изящни изкуства в Антверпен. (Nationaal Hoger Instituut voor Schone Kunsten, Antwerp). В началото на кариерата си работи живопис. Между 1976 и 1983 става сътрудник на Държавна сигурност. По собствените му думи прави това, защото вярва „искрено в социализма” (Милена Бойкова Терзийска, Моята „срамна тайна” е произведение на изкуството, интервю, в. Новинар, 31.10.2007).


През лятото на 1983 вярата му се "разклаща"  и той отказва на офицер от ДС повече поръчки (същото интервю). По това време Недко е войник в Строителни войски. През 1988 създава две произведения, които описват душевното му състояние в следствие от този период - "Гризящата ме съвест" и "Покаяние". Почти веднага след 10 ноември 1989 си признава връзките с ДС публично – със своята работа Строго Секретно. Тя представлява сандъче със 179 рисунки, текстове, обекти и снимки, в които Солаков „разказва” „с гризяща съвест и покаяние” своята „срамна тайна”. Показва произведението на съпругата си и приятелите си от грепа Градът. През април 1990 излага произведението в експозицията Край на цитата в коридорите на Софийския университет. Два месеца по-късно той става зам.-председател на СБХ и тогава тръгва скандала с неговото произведение. Колеги от Съюза решават да го критикуват. Той отново излага Строго Секретно и чрез открито писмо във в. Култура до федеративния съвет на СБХ напуска организацията. Това обаче в никакъв случай не попречва на неговата кариера, точно обратното -  представя България на биеналето във Венеция /1993/ После участва още пет пъти във форума, а през 2007 получава специалната награда за инсталацията си Дискусия (Собственост) - свързана с производството на автомат Калашников и авторските права между България и Русия. Изпратен от Министерство на културата заедно с двама свои колеги от ИСИ на биеналето в Сао Паоло /1994/, участва в Документа в Касел /2007/ (1).
Прави изложби в някои от най-престижните галерии в света , негови произведения има в музея за Модерно изкуство Ню Йорк, музеите за съвременно изкуство във Франкфурт, Виена, Лион. (2)
Произведението му „Страхове” - серия 99 рисунки с 99 страхове е публикувано в книга от престижното издателство „Фейдън”. Същото произведение е показано през 2007 на Документа в Касел и откупено от италиански колекционер.
Анонсът към книгата на Солаков гласи: 99 тревоги и фобии, нарисувани с нестандартен хумор от известния български артист Недко Солаков.

Това в известна степен обобщава и цялото му творчество – в общуването с изкуството на Солаков зрителят никога не е сигурен дали авторът се шегува, страхува, дали е прекалено сериозен, тревожен или опасен, дали се подиграва с публиката или със себе си. Публиката също не знае дали да се страхува от такова изкуство или да го приеме. Особено публиката в България.
 

През 2009 Недко Солаков прави първата си голяма ретроспективна изложба в Софийската градска художествена галерия, която е приета с различни страсти, както от неговите колеги, така и от критиката

Сред по-известните творби на Солаков са „Топ тайна” (Top Secret или известна у нас като Строго секретно) –, „Живот” (черно и бяло), показана на биеналето във Венеция през 2001 и не само там,(собственост на на музея във Франкфурт – инсталация, в която двама души боядисват залата – единият с черна, другият – с бяла боя. Те никога не се настигат – „като деня и нощта”; През 2001 Солаков пише текстове по крилата на самолетите така, че единствено пътниците могат да ги прочетат през прозорците;
 


 

 
(1) Приложение за участия на Недко Солаков в артфоруми – във Факти
(2) Приложение за изложбите на Недко Солаков във Факти

[Редактирай]