Основни данни
МАЛКА ПЛАСТИКА


МАЛКА ПЛАСТИКА, малка скулптура - малки по обем скулптурни произведения от метал, кост, порцелан, стъкло, теракота, дърво и др. материали; предназначени за частно притежание и камерна среда. Изработват се статуетки, портретни изображения, фигурки с битов, хумористичен и сатиричен характер, играчки и др. предмети с декоративно предназначение. Те са творби на скулптори професионалисти, но често и на майстори занаятчии, както и тиражирани копия на уникатни произведения, произведени от художествената промишленост.

Като жанр в изкуството Малката пластика се развива значително късно в България. Едва след Освобождението 1878, когато се развиват всички жанрове на скулптурата, и Малката пластика става обект на творчеството на редица изтъкнати автори: Иван Лазаров работи майоликови фигурки и релефи, А. Дундулов - дървени статуетки, Я. Павлов сатирична и хумористична пластика. От 6О-те години на ХХ в. Малката пластика придобива широко рязпространение. Изяснени са спецификата на жанра и функционалните особености на Малката пластика с оглед на теми и сюжети, лаконичност на формата и композицията; богатството на фактурата, ролята на детайла, вида и обработката на материала и пр. СБХ организира годишни изложби на Малката пластика от 60-те години до днес. 

 

Особен дял на Малката пластика е изработването на монети, ордени, медали и значки, за което се привличат изтъкнати скулптори. Пръв Борис Шатц работи възпоменателни медали по случай 25-годишнината от обявяването на Априлското въстание. Малката пластика има особено важно значение за обогатяване на художествената култура на народа. Предназначени за украса на интериорните пространства на обществените и жилищните сгради, творбите на Малката пластика задоволяват потребността от непосредствено обшуване с изкуството. Почти всички скулптори експерименат в областта на Малката пластика , но подчертан интерес към жанра проявяват сравнително малко автори, между които са Хр. Песев (работи предимно в теракота и камък), Валентив Старчев, Крум Дамянов, П. Куцаров, Л. Прахов (медали, ордени, монети), Михаил Бенчев (самостоятелна изложба на Малката пластика София, 1975), Георги Чапкънов (самостоятелна изложба, София, 1975), Д. Боновски, Д. Бойков, Ив. Колчев, Нейко Попов (предимно сатирична малка пластика), Слава Петрова (няколко самостоятелни изложби на М. П.), Т. Пиндарев (сатирична малка пластика), Ставри Калинов (изложба 1980) и др.

На III триенале на Малката пластика в Будапеща (1975, показани 500 творби от 28 страни) от България участват Валентин Старчев, Георги Чапкънов, Крум Васев и Д. Боновски; от десетте награди една е присъдена на българин - Крум Васев. За популяризирането и развитието на М. п. особено допринасят Биеналето на карикатурата и малката сатирична пластика в Габрово и общите изложби малка пластика в София.

 

Творби на Малката пластика, изработени от глина, кост, камък, метал, се срещат още от най-стари периоди в развитието на човешкото общество. Предимно като предмети, свързани с религиозни култове и за украса, те често се срещат при разкопки на селищни могили в различни краища на страната. М. п. се свързва особено много с култа на плодо¬родието, затова женските образи с подчертаване на детеродните органи и анатомичните форми са най-популярни . Амулетите като произведения, свързани с култа и религиозните обреди, в някои случаи са също произведения на малката пластика. Каменните икони и оброчните плочки също могат да се причислят към този вид.
 

Източници: Енциклопедия на изобрзителните изкуства в България, БАН