Основни данни
Национална художествена академия; НХА


Национална художествена академия; НХА

Национална художествена академия
Висш Институт за Изобразителни изкуства Николай Павлович
Висше учебно заведение за подготовка на специалисти и преподаватели по изобразителни изкуства

История Пръв Николай Павлович във вестник „Съветник”, 1864 г. предлага да се създаде българско рисувално училище по подобие на съществуващите тогава академии в Западна Европа. Константин Величков, Иван Шишманов, Иван Мърквичка и Антон Митов подготвят и внасят в НС законопроекта за създаването на училището. На 14 октомври 1896 в София е открито Държавно рисувално училище (популярно като Рисувалното училище). Андрей Николов, Цено Тодоров, Александър Божинов, Димитър Даскалов са сред първите 48 приети в новото заведение. Занятията се провеждат в частни квартири – наети са стаи на улиците „Шести Септември” и „АКсаков”, след това на „Оборище” и „Сан Стефано”. Първият учителски състав е от Иван Мърквичка – преподавател по живопис и директор на училището, Антон Митов – по история на изкуството и Борис Шатц – по моделиране. Канят чеха Ярослав Вешин (1897)за преподавател по Рисуване и Живопис, Жеко Спиридонов по моделиране и вечерен акт (1898), П. Клисуров – рисуване по гипсови модели, М. Василев – по скулптура (1899)Ив. Ангелов - по Рисуване от натура (1900).
През 1900 г. рисувалното училище получава Златен медал на Парижкото изложение по художествено образование, Златен медал на изложението в Сен Луи (1904) и Гран При на изложението в Лиеж (1905).
През 1906 се провежда конкурс, спечелен от руския архитект А. Смирнов. Издигната е сградата, в която и днес се помещава Националната художествена академия.
В началото рисувалното училище се състои от два отдела – първият за учители по рисуване, вторият за художници по приложно изкуство и за художествена индустрия.
През 1909 Рисувалното училище е преименувано на Художествено-индустриално училище със закон. Ръкводители на приложните дисциплини стават Харалампи Тачев, Ст. Баджов и Б. Михайлов.
По време на Балканската и Първата Световна училището буксува. През 1916 част от неговите салони са взети за военна болница. През 1918 има само 69 студенти.
На 25 юли 1921 пак със закон, училището е преименувано на Държавна художествена академия, която през 1924 се разделя на два отдела – за изящни и приложни изкуства. Преподаватели са Никола Маринов, Цено Тодоров, Ст. Иванов, Иван Лазаров. От 1927 История на изкуството преподава Николай Райнов. През 1944 при въздушната бомбардировка е разрушена част от сградата, в която са отдели на Народния музей и изложбените зали за съвременно изкуство.
След 1944 преподаватели става Любомир Далчев, Илия Бешков. След постановление през 1950 г. в ХА влизат преподаватели с идеологически цели като Богомил Райнов, Крум Кюлявков... През 1951 приема името на Николай Павлович, а през 1954 отново е преименувана – на Висш институт за изобразителни изкуства (ВИИИ). Факултети са два – Изящен (Живопис, Скулптура, Графика, Илюстрация и оформление на книгата) и Факултет за приложни изкуства (Декоративно-монументална живопис, Декоративно-монументална скулптура, Сценография, Керамика, Резба, Приложна графика). По-късно към двата факултета се прибавят нови специалности – Стенопис, Реставрация и консервация, Изкуствознание, Пространствено оформление, Текстил и мода, Керамика и пр.
Курсът за следване в Художествената академия е 4 години и половина. Предвижда се средните специални училища (художествени гимназии, техникуми с рисуване) да бъдат на подчинение към Художествената академия.