Основни данни
Светлин Русев (1933)


Светлин Русев

Светлин Русев е български художник, живописец, общественик, бивш депутат в НС, председател на СБХ, силна личност в политически и обществени среди. Автор на много материали за художници и статиии в печата. Творчеството му се отличава с широк обхват на теми и сюжети. Успява да изведе от историята, това, което се повтаря неумолимо и до днес. Миналото надвисва като бъдеще в изкуството му.  Работи в земни тонове. В изкуствотому има няколко периода, които са различни предимно като тематика, а естетическият му стил се запазва и развива през годините.
 

Светлин РУСЕВ Вълчев е роден на 14 юни 1933 в Плевен. След три години кандидатстване е приет за студент в Художествената академия, която завършва през 1959, специалност  Живопис при проф. Дечко Узунов. От 1975 Светлин Русев също е  професор  по Живопис там. 

Постове, заемани от Светлин Русев - председател на СБХ (1973- 1985), директор на НХГ (1986-1988), Зам.-председател на Международната фондация "Людмила Живкова" (1982). Светлин Русев е и един от инициаторите на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Избиран за  за народен представител на няколко народни събраниея (VІ-ІХ)  Първи зам.-председател на Комитета за култура (1982-1984).

От 1959 участва във всички ОХИ,  в международни биеналета. фестивали, представителни изложби на българското  изкуство по целия свят. Урежда самостоятелни изложби в София всяка година. 

 
По-известни композиции: ,.Пред разстрел" (1963). "Хляб" (1965), "Клетва" ([966), "Безработни" (1968), ,,Ден последен" (1972), "Агресия" (1972). Стадион Сантяго де Чили" (1064), "Войните на Самуил" (1975). "Металург" (1975). "Ястребино - урок по история" ([976), ,,Девети май" (1977) .. .пробуждане" (1979). "Войната свърши" (1980), ,.Последно утро" (1980). ,.Спомен от Абритус" (1981), "Балада", "Майка и син" (1982), серията "Размисъл" и др. Портрети: "Портрет на майка ми" (1967), "Портрет на Кирил Петров" (1971), "Портрет на Богомил Райнов" (1970), "Портрет на Жени" (1972), "Портрет на Дечко Узунов" (1978), "Портрет на Николай Шмиргела" (1977), "Дора" (1980), , (1980), "Баща ми" (1982), "Васка Емануилова" (1978 и 1983), "Портрет на момиче с топка" (1983),
Пейзажи: "Лодки" (1965), "Балчик" (1967), "Пейзаж в червено" (1969), "Есенен пейзаж" (1969), "Бялото дърво" (1969), "Пейзаж от Мелник" (1973), "Старите дървета" (1977), ,,Пейзаж в бяло" (1977), "Нощен пейзаж" (1977), "Пролет край Вършец" (1980), "Спомен от детството" (1980), цикъл "Цветя" (в бяло, в червено, голям н малък формат) и др.
Монументални творби: "Родина" - стенопис в приемната зала за официални гости на Софийската централна гара (1976, масло), "България", в НДК ,,Людмила Живкова" (1981, масло). Негови творби притежават НХГ, СГХГ, ХГ в почти всички окръжни галерии и частни колекции в България, музеите и галериите в Дрезден, Варшава, Букурещ, Москва, Париж и др.
Преди 10 ноември 1989 той е е член на ЦК на БКП и приближен на Людмила Живкова, дъщеря на първия секретар на партията Тодор Живков - Светлин Русев използва връзките си с тях за да направи много и различни неща за българското изкуство. Директор на НХГ, председател на СБХ - по това време главни купувачи и меценати на изкуството, той помага и спасява мнозина художници от лапите на партията. Мнозина го величаят и казват, че са оцелели благодарение на него в трудни моменти.

Литература: Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, БАН

Л.Левчев, Светлин Русев. сп. "Септември" 1966
Максимилиян Киров "Голямото изкуство при хората."

В. "Труд"


 

[Редактирай]