Home >> ArtPedia >> Details
Main data
Naiden Petkov (1918-1989)


Найден Стефанов Петков - живописец; народен художник (1972), герой на социалния труд (1983). Роден на 16.05.1918г в с. Видраре, Софийски окръг, почива 1989 г в София.

Завършва (1942) живопис в Художествената академия, София, при проф. Никола Ганушев. Асистент (1948 - 1950), професор (1976) по живопис във ВИИИ "Н. Павлович" и негов ректор (1985 - 1987). Още като ученик рисува и прави изложба (1937) в салона на I мъжка гимназия, София, с акварелни пейзажи: "Тополи", "Край Люлин", "Земя", " Над Враца" и др. След участието си в Отечествената война се представя с цикъл рисунки в изложбата "Фронт и тил" (1945). С творбата си "След боя при Ниш" (1946) печели конкурс на М-вото на нар. отбрана. През 1947г. организира първата си изложба в галерия "Призма", София, в която излага живопис и графика - портрети, пейзажи от Черноморието и фигурални композиции. Творчеството на Петков се отличава с подчертано жанрово многообразие и стабилност при отстояване на личния художествен възглед. При изобразяване на човека, общата атмосфера или природния мотив предава трайно и дълбоко изживяно състояние. Живописта му се характеризира с тънко нюансиране на топлите и студените цветови стойности. Рисува фигурни композиции, портрети и пейзажи: "Из покрайнините на София" (1945, НХГ), "Добруджа" (1952), "Георги Димитров" (1952), "Стоманолеяри" (1959), "Градски парк" (1959), "Край халите" (1953), "Потртет на майка ми" (1952, НХГ), "Есенен пейзаж" (1957, НХГ), "Копачки" (1966), "Бели дървета" (1968), "Интериор" (1969), "Спиридон" (1970); цикъла "Пясъчни терени" (1972), "Портрет на Виолета Гиндева" (1974), "Ятаци" (1974), "Зимен пейзаж" и "Пейзаж в кафяво" (1975), "Пред буря"(1977).

Петков създава и редица рисунки с креда и въглен, монотипии ("Христо Смирненски", "В. Дечева", "Черкуване", "Глава на момиче", "Алея в Бадачони, Унгария"), цикъл рисунки от АЕЦ "Козлодуй" (1971 - 1972), проявявайки се като много добър рисувач със здрава и изразителна линия. В изложбата си през 1957г., на която се представя предимно с портрети и пейзажи, Петков показва онези белези, които характеризират бъдещия му завършен живописен стил - вглъбеност на душевното състояние, обобщени форми, експресивен колорит: "Старият лозар" (1957, НХГ), "Рисунка", "София", "Градски пейзаж", "Пейзаж от с. Богдан", "Балчик". През 60-те год. работи композиции и портрети из живота в Индия - "Млади индийки" (1962), "Момиче от Мадрас" (1965), "Из Индия" (1976), в които засилва експресивността на колорита. Особено впечатление с емоционалния си заряд и дълбоко преживяване на състоянието на природата прави цикълът "Пътища", рисуван през цялото му творчество: "Път" (1959), "На път" (1978), в който се чувства съкровената изповед на художника, метафора, свързана със собствения му житейски и творчески път. В родния пейзаж открива същественото и непреходното, типичното за българската природа: "Привечерен пейзаж" (1978), "Дъждовен ден" (1978), "Горуни" (1978). Между 1978 - 1982 рисува "Глава на Зорка", цикъл пейзажи из България и др. На ОХИ "Пейзаж`82" - Видин, става първият носител на награда на СБХ "Никола Петров" с пейзажа "Залез" (1982).

Редица години Петров работи и като художник - постановчик в българския игрален филм - "Неспокоен път", "Гераците", "Непримиримите". Създава и киноплакати за филми: "Ребро Адамово", "Съдбата на човека" и др.

От 1945г участва във всички ОХИ, в много международни и колективни изложби на български художници в чужбина: Москва, Берлин, Варшава, Будапеща, Венеция, Париж, Мексико, Шанхай, Лугано, Любляна и др. Урежда самостоятелни изложби в Алжир (1967), Тунис (1968), Западен Берлин (1974), Берлин (1977). Негови творби се намират в НХГ, СГХГ, ХГ, в Бургас, Пловдив, Русе, Плевен, В. Търново, Видин, Варна, Търговище, Габрово, Хасково, Сливен, Смолян, Кърджали и др. в частни сбирки в страната и чужбина.

Награден с ордените "Кирил и Методий" - I ст. (1959 и 1963), "Червено знаме на труда" (1968), "НРБ" - I ст. (1978); лауреат на Димитровска награда (1978). Получава много награди на КИК и СБХ, наградата "Захарий Зограф" от ОНС- София (1973), "Наградата на София" (1985).
 

[Edit]