НОВИНИ ОТ Izkustvo-BG.com
ЦЕННА ТВОРБА НА АРТЕМИЗИЯ ДЖЕНТИЛЕСКИ ОТНВОВО НА БЯЛ СВЯТ (10.07.2018)

 Наскоро бе открит рядък автопортрет дело на една от най-известните жени художнички на италианския барок - Артемизия Джентилески (1593-1654 г. или по-късно). Картината  е придобита от Националната галерия, Лондон за 3.6 милиона долара и предстои да бъде изложена там.

Хана Ротшилд, която през 2015 г. стана първата жена, председателстваща Националния съвет на настоятелите на галерията, казва: "Придобиването на тази велика живопис от Артемизия Джентилески ознаменува дългогодишната мечта за увеличаване на колекцията от картини на Националната галерия от важни жени художници. Джентилески е пионер, майстор разказвач и един от най-прогресивните и изразителни художници на този период. Една от малкото жени, които успяват да разрушат ограниченията на своето време, преодоляваща  екстремни лични трудности, за да успее в живописта. Тази картина ще ни помогне да подобрим начина, по който събираме, излагаме и разказваме историята на жените художници от цялата история. "
 
Артемизия Джентилески  се смята за един от най-изявените художници сред последователите на Караваджо, който тя познава лично чрез баща си Оразио, също художник. В епоха, когато жените художници не са лесно приемани, тя е първата, която става член на Accademia delle Arti del Disegno във Флоренция и има наистина богати меценати, включително великия херцог на Тоскана, Чарлз I от Англия и Филип IV от Испания.
 
Артемизия е изправена пред предизвикателства както в професионалния, така и в личния си живот: известно е, че е била изнасилена от художника Агостино Таси и е подложена на изтощителни разпити и физически изтезания по време на процеса, който следва да разкрие обстоятелствата около случая. Процесът, е извършен по унизителен начин и с пренебребрежително отношение към нея. Нейната биография отдавна засенчва художествените й постижения, но сега тя е призната за един от най-талантливите художници на своето поколение.
 
От шейсетте картини, приписвани на Артемизия някои  се четат като автобиографични и няма съмнение, че нейната лична идентичност е тясно свързана с тяхното художествено значение. Това е особено вярно за картините, които тя произвежда във Флоренция (където живее 1612-20 г.). Именно там тя съпоставя собствената си натура в изграждането на сюжетите, които очевидно я сродяват с начините на подобни творчески действия на творци като Рембранд.
 
Придобитата от националната галерия в Лондон  композиция е своеобразен автопортрет в образа на Св. Екатерина от Александрия и показва женска фигура, насочена с поглед към зрителя. Над главата й се вижда ореол, което идентифицира, че тя е светец. Лявата й ръка лежи на върха на счупено назъбено колело; символът, свързан със Св. Екатерина Александрия, християнска мъченица, измъчвана в началото на ІV в. Осъдена на смърт от император Максентий, Катерина е привързана за въртящи се колела, с железни шипове и нокти. Тя успяла да избегне мъките от този инструмент за мъчения чрез небесната намеса, колелото се разпаднало когато го докоснала. Но по-късно била обезглавена.
 
Летиция Трейвс, изследовател на периода от следренесансови  италиански, испански и френски картини от 17-ти век в Националната галерия, казва"Артемизия без съмнение е една от най-известните художници на своето време и отдавна желаем да придобием творба от нея за националната колекция. Фактът, че това е автопортрет, допринася много за историческото значение на изкуството изобщо. Имаме късмет да имаме една от най-силните колекции от италиански барокови картини, но с изключение на Караваджо, никой италиански художник от 17-ти век не надминава Артемизия по отношение на славата. След консервационно лечение  изображението на Света Екатерина от Александрия ще намери свой дом заедно с други произведения на италиански барокови художници, включително Караваджо и бащата на Артемизия, Оразио Джентилески.“
 
Директорът на Националната Галерия д-р Габриеле Фаплиди казва: "Задачата на Националната галерия е западната европейска живопис от 1250 до 1900 година. Въпреки това през по-голямата част от този период жените творци в голяма степен са били лишени от същите възможности, които са били предоставени на мъжете, и в резултат само една шепа са в състояние да успеят в изкуството на живописта. Ето защо, произведенията на жените-художници от този период са много редки.“
 
.
.
.
.
.
.
.
.
 
Други новини от тази категория
Коментари | 0 коментара

Добавете коментар
  Трябва да се регистрирате от ТУК или да се логнете от полетата в дясно, за да пишете коментари