НОВИНИ ОТ Izkustvo-BG.com
Уникална и неповторима изложба на Георги Железаров в столичната галерия „Сезони” (07.07.2011)

Под патронажа на Алжирското посолство в България от 28 юни до края на месец юли, галерия  „Сезони”  представя ретроспективна изложба на Георги Железаров. „Алжир и България в творчеството на Георги Железаров” – озаглавена така, изложбата прави една интересна съпоставка, като проследява развитието и творческите търсения на художника. Изложбата се открива в чест на Националния празник на независимостта на Алжир, който се чества на 5 юли. Изложбата акцентира на изключително интересния цикъл рисунки от Алжир, представящ страната, видяна от художника в началото на миналия век.

Георги Железаров принадлежи към първото поколение художници, получили академичното си образование в България. За тях е характерен интересът към бита, живота на селския човек,  вникването в атмосферата и изключителна точност при детайлите. Завършил специалност графика, художникът работи като гравьор в Географски институт – София. Това, което различава Георги Железаров от останалите художници от онова време,  е една щастлива случайност. Художникът прекарва две години в Алжир, работейки към Типографско ателие – клон на парижкото дружество „Societe Anonyme” в периода 1926 – 1928 г. Престоят му Алжир е свързан с една чудесна серия малки по формат рисунки с пастел. Вдъхновен от чара на тази, така различна от християнската култура страна, Георги Железаров създава множество градски пейзажи. В тесните, но оживени улички се крие специфичната ориенталска атмосфера -  мъже с фесове, въвлечени в разговор или пиещи кафе, забулени женски фигури, които сякаш се крият от лъчите на парещото слънце – всички рисунки се допълват и буквално „пренасят” зрителя в Алжир, такъв, какъвто го е видял Железаров през 20-те години.

В изложбеното пространство на галерия „Сезони” са представени и други картини на Георги Железаров. Докато произведенията, свързани с Алжир, са създадени в период само от две години, то тези, които представят България, обхващат целия му творчески път. Подборът на произведенията дава възможност за пълен обзор на „българската” тема в неговото творчество – пасторални пейзажи; сцени, пресъздаващи усиления селски труд; градски пейзажи от столицата. Особено интересни са картините, които свързват Г. Железаров със София. Той спира вниманието си на детайли от ежедневието. Като тих наблюдател, той изобразява различни състояния от живота на градския човек - почиващите си на припек хора в Борисовата градина, играещите деца в парка, картоиграчите, кънкьорите...

Изложбата може да бъде видяна до края на месец юли в галерия „Сезони”.  По повод откриването, известната художничка Надежда Кутева произнесе слово за Георги Железаров и неговото творчество. Словото е включено в „Златния фонд” на БНР.

 Ваши Превъзходителства, уважаеми гости, уважаеми потомци на Георги Железаров,

Имам високата чест да открия изложбата на един голям български художник – художник с необичайна и странна творческа съдба.
Георги Железаров е от онези художници, чиято звезда изгря твърде късно – години, след като авторът не беше вече между живите. Прекарал целия си дълъг и очевидно щастлив живот в непрестанна работа, той като че ли не намира време – нито смисъл – да потърси щеславието. Но след смъртта му неговото име привлича все повече и повече професионалния интерес, и с всяка поредна ретроспективна изложба творчеството му заема достойното си място в контекста на българското изкуство от XX век.
Роден и учил в България, Георги Железаров принадлежи към първото поколение български художници, получили сериозно, бих казала – европейско образование. Какви са обстоятелствата, които са изпратили художника на работа в Алжир – като десенатор – литограф в литографско ателие – ние не знаем, но той попада там очевидно погален от съдбата в края на своето трето десетилетие – десетилетието, особено решително за узряването на всеки художник. Видимо, служебните му задължения не са били пречка, за да се отдаде на ежедневен, интензивен и вдъхновен творчески труд, с една опияняваща работоспособност, за да натрупа за краткия период от две години творчество, което на други би отнело десетилетие.
„Алжирският”   период на Георги Железаров съдържа графични рисунки, създадени с пастел, креда и гваш върху цветен – сив или бежов картон. В тези рисунки, като че ли художникът включва целия живот – уюта, спокойствието, мистиката и мъдростта на арабския свят. Погледнато  формално, сюжетите са еднотипни – пазари и тесни улички със сгради, във височината на които изпъкват еркери; процепи с процеждащи се мамещи вертикални светлинки; арки, над които „говорят” vis à vis насрещни фасади; арки, обточени с каменен фестон, които се смаляват в далечината, за да обрамчат винаги спокойно и безоблачно небе – едно заковано, статично пространство, погледнато само от нисък хоризонт, наситено с причудливи архитектурни детайли, а долу – в ниската част на листа – върху каменни тротоари и стълби – едно неспирно движение от хора – множество, което плува в пространството от меки полусенки, развяло матовата белота на екзотични одежди.
Светлината, така майсторски овлядяна от художника, става и най-могъщото му оръдие за изграждане на композицията, за създаване на атмосфера. Тя наднича през процепите, пълзи в странни „арабески” върху мъдрата сивота на сградите.  Светлината се „изважда” върху цветния картон, като художникът просто „плъзва” като с придихание крилото на четката и тънкият слой гваш дава живот на иначе мъртвите форми. Светлините в тези графични листове са „изпяти” от поетичната природа на живописец, който намира всичките ѝ нюанси – млечно бежови, златисти, сребърни или особено мекия оранж, мъждукащ между колоните на къща и резониращ в ахатово червено върху обемите на фесовете или в перления трепет на шалвари – като сладостен звук на следобедна молитва.
Живописец в графиката – това е Г. Железаров в тези свои „алжирски” картони, изградени в сдържана, строга, като че ли „под сурдинка” звучност. Съвършен рисувач, овладял из основи законите на перспективата, той си позволява голямата „игра” да гони формите в пространството, така че неподвижните линии да пътуват в далечината и да връщат сюжета напред. Вплитайки в сложните архитектурни фрагменти човешки фигури с такава геометрична точност, че всяка фигура да бъде на точното си място. Нещо повече – художникът си доставя и радостта да изобразява с непогрешна реалност тънките фрагменти на арабската архитектура – тайнствените плетеници от орнаментите на каменната резба върху чешми, прозорци и порти, мистичната заобленост на надгробни знаци или гордия силует на богаташки къщи, открояващи величествена белота на фона на сдържан пейзаж.
От този период остават и седем брилянтни миниатюри живопис. Уви, само седем! Качеството на тези малки шедьоври, изпълнени с поетика, само по себе си говори, че тук е имало друга, също дълго създавана поредица от картини върху платно. Вероятно голяма част от тези платна е останала в чужбина, за да радва други – не българските почитатели на Железаров.
Железаров несъмнено е изпратен в Алжир от съдбата, за да изпълни една голяма културна мисия. Произведенията от неговия „алжирски период” имат не само високо художествена, но и документална стойност – достойнство, оценено приживе от културните среди на Алжир и несъмнено оценявано все по-високо посмъртно. Десетилетия след неговата смърт неговите произведения се показват извън България, както и в културните центрове на чуждестранните мисии в София. Уважение към неговото творчество е и благородното съдействие, което посолството на Република Алжир и лично Негово Превъзходителство г-н Ахмед Буташ – посланик оказаха, за да се осъществи и настоящата изложба.
Завърнал се в България, художникът променя изцяло своя колорит. Монохромната дискретност и сдържаност от 20-те години отстъпва, за да се развият нови и силни колоритни контрасти, които нахлуват в платната, като че ли непосредствено от българската природа. Г. Железаров не е датирал своите произведения, с което затруднява и ще затруднява историците и изследователи на неговото творчество. Като художник, аз си позволявам да отделя три ясни периода от 50-те години до неговата смърт:
Първи период – до войната, характерен с пасторални пейзажи и сцени – пастири, коняри, кравари, овчари. Проблемът „пейзаж с фигура”, поставен веднъж за винаги пред живописта в началото на XIX век от френските художници на т.нар. „Барбизонска школа”, които първи напускат ателието и излизат да рисуват на открито, този проблем ще се решава от художниците по различен начин през всички течения на XIX век и продължава да владее съзнанието им до средата на XX век. За Г. Железаров това е проблем, който той решава на всеки нов лист или платно.
Втори – следвоенен период разчитам като период на 50-те и 60-те години, когато земеделският труд ( а и изобщо трудът) беше властваща тема в българската живопис и графика. В този период са създадени отново многофигурни композиции – берачки, сеячки, жени, заети с трудова дейност, винаги много хора, винаги на фона на българския пейзаж. В този период цветът става още по-интензивен; многоцветието на пейзажа резонира върху дрехите в една непрекъсната динамика.
И трети – последен период, когато живелият десетилетия в София художник най-после става софиянец и в творчестовото си. Столичната тема най-после навлиза в неговите темперни и акварелни листове. Отново пейзаж – този път градски, наситен с битови сцени – картоиграчи, кънкьори, пазари и пр. Това, което никога не напуска творбите на Г.Железаров, е човекът – множеството без определена персонификация, но винаги в определена социална обстановка.
С тази изложба галерия „Сезони” показва още веднъж, че тук е културното средище, мястото, което винаги ще представя творби на онези големи автори от миналия век, не получили заслужено признание приживе.
                                                                                            Надежда Кутева
                                                                                               28. 06. 2011г.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
 
Други новини от тази категория
Коментари | 0 коментара

Добавете коментар
  Трябва да се регистрирате от ТУК или да се логнете от полетата в дясно, за да пишете коментари